Доходното здание извисява ръст точно в началото на XX век - през 1901 година. Неговото строителство е част от новия градоустройствен план на града: започват да се строят модерни къщи, банки, улици, площади. Те оформят облика на Русе, признат за европейски, защото строителството на различните сгради е повлияно от тогавашната европейска архитектура. В този ренесанс на строителството участват видни наши и чужди архитекти като Арнолдо Цоки, Нино Росети, Едуард Винтер, Иван Майер, Петко Момчилов, Грюнангер, Тодор Петров и др. Техните сгради създават архитектурна атмосфера на Русе, близка до тази на Виена, Букурещ, Будапеща. А това са елементи от стила барок, ренесанс, ампир, които обединени носят определението "неокласицизъм". Доходното здание със своя ярък монументализъм се превръща в емблема на тази европейска архитектурна атмосфера на града.
      Идеята за построяването му възниква от необходимостта да се подпомогнат финансово русенските училища в тяхното съществуване като материална база, заплати на учителите, пособия за учениците и др. Отдавна русенци имали нужда от сграда, от която да се черпят доходи, но и която да бъде обединителен културен център. През 1896 г. Общината съвместно с русенското училищно настоятелство решават да построят сграда, приходите от която да отиват за помощ на общинските училища. За тази цел е създаден организационен комитет, в който влизат кметът Г. Михайлов, членовете Ил. Сираков, Ан. Данев, А. Вилдирев и А. Тодоров, Г. Губиделников, П. Паяков и Хр. Баларев. На 11 юни 1896 г. Общинският съвет взема решение да се изгради сграда, която "да бъде двуетажна, числото на магазините да бъде по-малко от 9, от които 3 с подница и складове за горния етаж. Освен това се проектира едно помещение за кафене (казино) около 200 кв. м. В горния етаж да се проектира един театрален салон - 300 кв. м и един салон за библиотека 200 кв. м". Обявява се анонимен конкурс, като в него е регламентирано, че могат да участват не само български, но и чуждестранни архитекти.
       На 20 февруари 1897 г. жури в състав: Александър Каназирски - окръжен управител, Георги Михайлов - кмет, окръжният инженер Г. Ганев, градският инженер Вл. Малчев, двама училищни настоятели, трима архитекти от Министерството на обществените сгради, пътища и съобщенията: арх. Хр. Ковачевски, арх. Вернащ и арх. Димитриевич - разгледало представените 15 проекта. Първа премия (1500 лв.) единодушно била присъдена на проекта с мото "Voila une idеe” ("Ето една идея") на архитект РАУЛ-ПАУЛ БРАНК от Виена. Втора премия не била присъдена, а трета (600 лв.) била дадена на арх. Янаки Шамарджиев.